Качествата на любовта и състраданието са свързани помежду си, но не са едно и също нещо и са две различни качества. Притежават свои специфични емоции. Когато говоря за любовта и състраданието, не говоря толкова за обикновената любов и състрадание, колкото за божествената любов и състрадание. Но ние можем да разберем част от тази разлика дори и във връзка с обикновената любов и състрадание. Както казах в уводния материал, по принцип състраданието се схваща като желание да се облекчи страданието на другия, докато любовта се разглежда като желанието да се направи другият щастлив.
Но ако хората, които четат това, спрат и помислят и се опитат да пресъздадат в себе си чувството, което са имали, когато са изпитвали състрадание към някого, и чувството, което са имали, когато са изпитвали любов към някого, ще разберат, че качествата не са едни и същи. Съотнесени едно към друго, състраданието притежава повече ин качество в сравнение с любовта; любовта има повече ян качество в сравнение със състраданието. Те са като две части на едно по-голямо цяло.
Когато човек изпитва наистина дълбоко състрадание към някой друг, нещо като универсалното състрадание, което е било развито в будизма, присъства една ведрина или спокойствие във връзка с него. Искам да подчертая, че състраданието не включва в себе си импулс за действие. Това е разликата между съст¬раданието и чистата емпатия. Независимо от това дълбокото състрадание притежава едно спокойствие, което е много трудно да бъде изразено с думи. В сравнение със състраданието любовта притежава по¬вече активност.
Не трябва да мислим за състраданието и любовта в смисъл, че едното е по-добро от другото. По-скоро Развитието на всяко от тези качества съдейства за развитието на другото. Повечето хора не могат да тръгнат от мястото, на което се намират, за да започнат да изпитват безкористна любов към всички хора. Преди това трябва да преминат през етапа на изпитване на състрадание към всички. Развиването на със¬традание към всички хора се улеснява от изпитването на дълбока любов към един човек или към повече хора в нашия личен живот.
Но ако хората, които четат това, спрат и помислят и се опитат да пресъздадат в себе си чувството, което са имали, когато са изпитвали състрадание към някого, и чувството, което са имали, когато са изпитвали любов към някого, ще разберат, че качествата не са едни и същи. Съотнесени едно към друго, състраданието притежава повече ин качество в сравнение с любовта; любовта има повече ян качество в сравнение със състраданието. Те са като две части на едно по-голямо цяло.
Когато човек изпитва наистина дълбоко състрадание към някой друг, нещо като универсалното състрадание, което е било развито в будизма, присъства една ведрина или спокойствие във връзка с него. Искам да подчертая, че състраданието не включва в себе си импулс за действие. Това е разликата между съст¬раданието и чистата емпатия. Независимо от това дълбокото състрадание притежава едно спокойствие, което е много трудно да бъде изразено с думи. В сравнение със състраданието любовта притежава по¬вече активност.
Не трябва да мислим за състраданието и любовта в смисъл, че едното е по-добро от другото. По-скоро Развитието на всяко от тези качества съдейства за развитието на другото. Повечето хора не могат да тръгнат от мястото, на което се намират, за да започнат да изпитват безкористна любов към всички хора. Преди това трябва да преминат през етапа на изпитване на състрадание към всички. Развиването на със¬традание към всички хора се улеснява от изпитването на дълбока любов към един човек или към повече хора в нашия личен живот.
