Не вярвам, че едно наистина добро разбира¬не за душата може да се предаде с думи, защото, за да се разбере, душата трябва да се изживее. Все пак един от най-успешните опити за дефиниция на душата е класическото твърдение, че душата не е нито материя, нито дух, а е междинното звено между двете. Можем да срещнем това твърдение в много съчинения, от древността до днес. В днешно време можем да го срещнем в съчиненията на психолога Джеймс Хилман и в ученията на Д. К. в писанията на Алис Бейли.
Относно душата съществуват голям брой погрешни разбирания. Има толкова много погрешни разбирания, че при моята работа с хората съм установил, че всъщност е по-важно да обяснявам заблудите относно душата, отколкото да се опитвам да обясня какво представлява тя. Голяма част от тези заблуди идват от неприемането на факта, че душата е междинното звено между духа и материята, и включват в себе си или представата, че душата прилича твърде много на духа, или представата, че тя наподобява твърде силно материята или личността.
Мислим за душата като за дух, ако считаме, че тя е нещо, с което не се срещаме, докато не умрем, нещо, което няма връзка с нашия ежедневен живот. Истината е, че душата е жива реалност, която ние трябва да преживеем тук, на Земята, и това ще внесе в нашето ежедневие такива емоции, като силна радост, бодрост и любов. Вярвам, че повечето хора са имали подобни частични преживявания. По-цялостните преживявания обаче се раждат чрез откритост, медитация и работа с енергията. Мислим за душата като за нещо твърде силно наподобяващо личността на човека, ко¬гато пренасяме върху нея собствената си негативност и я описваме като правеща погрешни избори, като отдалечаваща се от Бога и т.н. Истината е, че душата е в дълбок съюз с Бога, че е напълно чиста и няма морални уроци, които трябва да усвоява. Причината, поради която е толкова важно да се ориентираме във всички тези заблуди за душата, е, че те водят до това, че вместо да преживяваме самата душа, ние преживяваме своите мисловни форми за душата.
Понеже седемте инициации заедно развиват всички аспекти на Христовото Съзнание, те наистина включват волята и висшия ум. В инициацията на Бе¬телгейзе се фокусираме главно върху аспекта на ду¬шевната любов, защото това е начинът, по който повечето хора могат да изживеят въздействията на своята душа. Нека го кажем по следния начин: за хората е много по-лесно да се свържат с душата посредством любовта и състраданието, отколкото по¬средством волята и висшия ум. Бих казал, че най-често хората преживяват своята душа, когато се чувстват като че ли са били докоснати от нещо по-голямо, т.е. нещо, което се издига над обикновения живот – и то става с помощта на любовта.
Бих казал, че следващият най-достъпен начин, по който хората изживяват душата, е с помощта на бо¬жествената красота. Нека ви дам пример за това какво имам предвид под всяко от споменатите преживявания. В живота ни има моменти, когато изпитваме една всепоглъщаща любов, която сякаш идва от нещо по-голямо от самите нас, а не от нашата личност. В някои от тези случаи е очевидно, че източникът не е личноста на човека - заради величествеността на тази любов и заради това че тя ни връхлита в момент, когато иначе е твърде възможно да изпитваме отрицателни чувства към дадения човек. Можем да сме му ядосани и след това, сякаш отникъде, внезапно усещаме нашата обща връзка с този човек, това, че и двамата сме хора. Изпитваме състрадание и дори любов към него. Зато¬ва е ясно, че чувството не идва просто от ежедневната ни личност. Пример за човек, докоснат от красотата, може да се вземе във връзка с някои природни картини, като наблюдаването на залез или възхищението от дърветата или цветята. Слушането на музика също може да ни докосне твърде дълбоко. Преживяванията, за които говоря, не са просто изпитване на удоволствие или на естетическа наслада, а осъзнаването, че красивият залез или музиката сочат към нещо отвъд самите тях, към нещо по-голямо. Така ние имаме едно твърде дълбоко преживяване на чувството за нещо, което е извънредно красиво и значимо и се издига над нашата личност. Красотата в природата или красота¬та на някое художествено произведение е напомняне за душата.
