Едно от важните неща, които трябва да се знаят за Полярната звезда, е, че тя притежава многоаспектна енергия, въздействаща върху финото тяло на Земята от милиони години. Макар така или иначе за звездните енергии да е вярно, че съдържат голям брой честоти, това е особено валидно за Полярната звезда, ето защо тя е била използвана от различните духовни традиции по различни начини. Тя играе много важна роля както в традицията на даоизма, така и в тази на Хуна.
Един от основните начини, по който е била използвана Полярната звезда в традицията на даоизма, е при работата с епифизата. Светлината от Полярната звезда се абсорбира директно в епифизата, за да се ускори духовната еволюция. Даоистите използвали енергията на Полярната звезда и за да събудят духовните качества на бъбреците, в това число добротата.
В традицията на Хуна Полярната звезда се използва, за да се развият редица качества на чакрата на гърло¬то, в частност творчеството. Друга употреба на енергиите на Полярната звезда се среща в регенерирането на клетките.
Важно е да стане ясно, че когато говорим за настройване към енергията на дадена звезда, нямаме предвид единствено физическата светлина. Когато по-напред използвах термина "светлина", го използвах като родово понятие, за да обознача и духовната, а не само физическата енергия. Бъдете сигурни, че тук е включен и акт на съзнанието и това е едно от нещата, които затрудняват хората с научна ориентация. Те не разбират как така една звезда може да ви въздейства с такава голяма сила, след като енергията, физическата светлина, пристигаща от звездата, е толкова слаба. Важно е да се знае, че ние работим не просто с физическата енергия от Полярната звезда, а с помощна на един акт на съзнанието се настройваме към духовните тела на Полярната звезда или към звездата, с която установяваме контакт. Една звезда, също като човека, притежава последователни пластове от фини тела. Тя има физическо и етерно тяло, но има също така и по-висши тела, които са важни за нас.
Един от основните начини, по който е била използвана Полярната звезда в традицията на даоизма, е при работата с епифизата. Светлината от Полярната звезда се абсорбира директно в епифизата, за да се ускори духовната еволюция. Даоистите използвали енергията на Полярната звезда и за да събудят духовните качества на бъбреците, в това число добротата.
В традицията на Хуна Полярната звезда се използва, за да се развият редица качества на чакрата на гърло¬то, в частност творчеството. Друга употреба на енергиите на Полярната звезда се среща в регенерирането на клетките.
Важно е да стане ясно, че когато говорим за настройване към енергията на дадена звезда, нямаме предвид единствено физическата светлина. Когато по-напред използвах термина "светлина", го използвах като родово понятие, за да обознача и духовната, а не само физическата енергия. Бъдете сигурни, че тук е включен и акт на съзнанието и това е едно от нещата, които затрудняват хората с научна ориентация. Те не разбират как така една звезда може да ви въздейства с такава голяма сила, след като енергията, физическата светлина, пристигаща от звездата, е толкова слаба. Важно е да се знае, че ние работим не просто с физическата енергия от Полярната звезда, а с помощна на един акт на съзнанието се настройваме към духовните тела на Полярната звезда или към звездата, с която установяваме контакт. Една звезда, също като човека, притежава последователни пластове от фини тела. Тя има физическо и етерно тяло, но има също така и по-висши тела, които са важни за нас.
Ефектът от звездните енергии, в това число и на Полярната звезда, върху полетата на фините енергии на ДНК е нещо, което по същество се разбра в по-ново време. Има традиции, които са работили в тази област, но те не са го правили с помощта на обединеното духовно и научно разбиране, както го правим ние днес. С други думи, хората от древността не са познавали ДНК по същия начин, по който ние днес научаваме за нея от съвременната наука, и това илюстрира значението на обединяването на древните техники както с науката, така и с по-новите учения, които достигат до планетата.
Ние наистина не можем да пренебрегнем нито древните, нито по-новите учения. Хората с традици-онни духовни възгледи често са склонни да гледат подозрително на това, което се случва в движението на Ню Ейдж, без да разбират, че се появяват напълно обосновани нови учения. От друга страна, за тяхната подозрителност има основателна причина и тя се състои в това, че на много хора, принадлежащи към движението Ню Ейдж, им липсва сериозно заземяване и ангажиране със сериозна вътрешна работа, които са резултат от работата с класическите традиции. Освен това, откровено казано, доста често им липсва основ¬но духовно познание. Така например, свързвайки въпроса с будисткия възглед, би могло да се каже, че хората от Ню Ейдж са съсредоточени по-скоро върху третата и четвъртата част на това, което Буда е нарекъл Четирите Благородни Истини, пропускайки пър¬вата и втората, в които се говори за реалността на страданието в живота и за привързването като причина за страданието. В движението на Ню Ейдж се забелязва тенденцията да се твърди, че всичко е "съвършено", и да се пренебрегва страданието. Така, като традиции, даоизмът и Хуна не говорят от позицията на ДНК.
Ние наистина не можем да пренебрегнем нито древните, нито по-новите учения. Хората с традици-онни духовни възгледи често са склонни да гледат подозрително на това, което се случва в движението на Ню Ейдж, без да разбират, че се появяват напълно обосновани нови учения. От друга страна, за тяхната подозрителност има основателна причина и тя се състои в това, че на много хора, принадлежащи към движението Ню Ейдж, им липсва сериозно заземяване и ангажиране със сериозна вътрешна работа, които са резултат от работата с класическите традиции. Освен това, откровено казано, доста често им липсва основ¬но духовно познание. Така например, свързвайки въпроса с будисткия възглед, би могло да се каже, че хората от Ню Ейдж са съсредоточени по-скоро върху третата и четвъртата част на това, което Буда е нарекъл Четирите Благородни Истини, пропускайки пър¬вата и втората, в които се говори за реалността на страданието в живота и за привързването като причина за страданието. В движението на Ню Ейдж се забелязва тенденцията да се твърди, че всичко е "съвършено", и да се пренебрегва страданието. Така, като традиции, даоизмът и Хуна не говорят от позицията на ДНК.
