Любовта, волята и висшият ум са различими, но взаимно свързани аспекти на душата. Даден човек може да е много добре развит в една от тези насоки, но не и в другите. Някои хора са много добре настроени към висшия ум, но не и към любовта. Трябва да се прави разлика между нисшия ум и висшия ум. Нисшият ум разсъждава, работи с данни, прави аналогии и т.н., за да достигне до някакви заключения. Висшият ум знае просто като знае. Когато изживеем висшия ум, ние сме свързани с вселената. За да изразят тази взаимна свързаност с вселената, някои хора използват термина "космически ум". Както казах, познавам хора, които на интелектуално ниво разбират законите, въпреки че в действителност не притежават кой знае колко любов и състрадание. Затова е възмож¬но да е развит един от аспектите, без да са развити останалите два. Повечето хора откриват, че е по-лесно да достигнат до аспекта на душевната любов, който на свой ред им помага да развият и останалите аспекти.
Например развиването на любовта може да доведе до развиването на волята. Понятието за божествената воля за повечето представители на западната цивилизация е много неприятно понятие. Но ако трябва да обобщите духовния път с една дума, тази дума ще бъде предаване. Един мой приятел ми разказа следния виц: "Червена светлина = спри. Зелена светлина = премини. Бяла светлина = предай се." Но на Запад сме склонни да асоциираме предаването с под¬чинение и дори с робство. Причината за това е, че на Запад мнозина от нас притежават твърде изкривена представа за Бога като за някакъв старец в небето, който наблюдава всичко, което ние правим, и не одобрява по-голямата част от него. От друга страна, източните традиции поставят ударението върху по-иманентния аспект на Бога, този аспект, който представлява най-дълбоката част в собственото ни същество.
Няма да се съгласите да се предадете, доколкото вашата личност пренася върху Бога проблемите ви от сферата на авторитета и властта, в това число властта на родителите, която сме изпитали на собствен гръб, докато сме раснали в семейството. Само когато разберете, че не се предавате на някакъв външен авторитет, не се предавате просто на някакви правила, а се предавате на собствения си най-дълбок Аз, само тогава можете да се предадете на божествената воля. Парадоксът е, че чрез предаването ставаме свободни да бъдем собствения си истински Аз. Всъщност единствено чрез предаването ние можем да станем своя истински Аз.
Предполагам, че психически сме привързани към идеята, че предаването е следствие от поражение, претърпяно в някаква война, битка или конфликт. Това означава по някакъв начин да си победен или бит. Наричаме себе си или другите "губещи". Затова винаги търся начин да поясня, че този процес на предаване ни помага да достигнем до по-големи части от себе си, които иначе са изгубени за нас - заключени в нас заради собственото ни поведение. Това е като завръ¬щането на блудния син вкъщи. За развитието на личността предаването е победа, а не загуба.
Съгласен съм... и нека сега завърша мисълта си за начина, по който преживяването на любовта ни помага да се настроим към висшата воля. Когато изживеем всепоглъщащата и много красива любов, безкрайната любов, която Бог винаги изпитва или еманира, това прави по-лесно за нас да изживеем и божествената воля. Аз, разбира се, говоря най-общо, а тези неща са различни при различните хора. За някои хора е по-лесно да изживеят волевия аспект на Бога отколкото аспекта на любовта.
Днес на Запад ние сме изопачили тези учения и хората говорят, че душата взема грешни решения или че се отдалечава от Бога. Много е важно да разберем, че това не е възможно, че душата винаги и изцяло е в съюз с волята Божия. Личността е тази, която взема погрешни решения, отдалечавайки се от Бога. Има една много красива аналогия, която може да се срещне в редица традиции на Изтока, а също и на Запад- В нея човекът се описва като фенер, чието стъкло е покрито с кал, докато светлината вътре е чиста и незамърсена. Мръсното стъкло, което покрива светлината, символизира всички несъвършенства, мърсотиите, изкривяванията на личността. Нашата работа е да отстраним калта, така че светлината, която винаги свети вътре, да може да огрее наоколо. Това, което наричаме зло, в действителност представлява намесата на личността в чистата, неопетнена природа на душата. Злото е просто отсъствието на добро. От една по-висша гледна точка злото е доброто, което не се е осъществило. Ако използваме аналогия от физиката, съществува частица светлина, а именно фотона, но не съществува частица тъмнина. Ако стаята е тъмна, това не е защото се е излъчила някаква "чернота", а заради отсъствието на светлината.
Например развиването на любовта може да доведе до развиването на волята. Понятието за божествената воля за повечето представители на западната цивилизация е много неприятно понятие. Но ако трябва да обобщите духовния път с една дума, тази дума ще бъде предаване. Един мой приятел ми разказа следния виц: "Червена светлина = спри. Зелена светлина = премини. Бяла светлина = предай се." Но на Запад сме склонни да асоциираме предаването с под¬чинение и дори с робство. Причината за това е, че на Запад мнозина от нас притежават твърде изкривена представа за Бога като за някакъв старец в небето, който наблюдава всичко, което ние правим, и не одобрява по-голямата част от него. От друга страна, източните традиции поставят ударението върху по-иманентния аспект на Бога, този аспект, който представлява най-дълбоката част в собственото ни същество.
Няма да се съгласите да се предадете, доколкото вашата личност пренася върху Бога проблемите ви от сферата на авторитета и властта, в това число властта на родителите, която сме изпитали на собствен гръб, докато сме раснали в семейството. Само когато разберете, че не се предавате на някакъв външен авторитет, не се предавате просто на някакви правила, а се предавате на собствения си най-дълбок Аз, само тогава можете да се предадете на божествената воля. Парадоксът е, че чрез предаването ставаме свободни да бъдем собствения си истински Аз. Всъщност единствено чрез предаването ние можем да станем своя истински Аз.
Предполагам, че психически сме привързани към идеята, че предаването е следствие от поражение, претърпяно в някаква война, битка или конфликт. Това означава по някакъв начин да си победен или бит. Наричаме себе си или другите "губещи". Затова винаги търся начин да поясня, че този процес на предаване ни помага да достигнем до по-големи части от себе си, които иначе са изгубени за нас - заключени в нас заради собственото ни поведение. Това е като завръ¬щането на блудния син вкъщи. За развитието на личността предаването е победа, а не загуба.
Съгласен съм... и нека сега завърша мисълта си за начина, по който преживяването на любовта ни помага да се настроим към висшата воля. Когато изживеем всепоглъщащата и много красива любов, безкрайната любов, която Бог винаги изпитва или еманира, това прави по-лесно за нас да изживеем и божествената воля. Аз, разбира се, говоря най-общо, а тези неща са различни при различните хора. За някои хора е по-лесно да изживеят волевия аспект на Бога отколкото аспекта на любовта.
Днес на Запад ние сме изопачили тези учения и хората говорят, че душата взема грешни решения или че се отдалечава от Бога. Много е важно да разберем, че това не е възможно, че душата винаги и изцяло е в съюз с волята Божия. Личността е тази, която взема погрешни решения, отдалечавайки се от Бога. Има една много красива аналогия, която може да се срещне в редица традиции на Изтока, а също и на Запад- В нея човекът се описва като фенер, чието стъкло е покрито с кал, докато светлината вътре е чиста и незамърсена. Мръсното стъкло, което покрива светлината, символизира всички несъвършенства, мърсотиите, изкривяванията на личността. Нашата работа е да отстраним калта, така че светлината, която винаги свети вътре, да може да огрее наоколо. Това, което наричаме зло, в действителност представлява намесата на личността в чистата, неопетнена природа на душата. Злото е просто отсъствието на добро. От една по-висша гледна точка злото е доброто, което не се е осъществило. Ако използваме аналогия от физиката, съществува частица светлина, а именно фотона, но не съществува частица тъмнина. Ако стаята е тъмна, това не е защото се е излъчила някаква "чернота", а заради отсъствието на светлината.
