Много лекари признават, че 60 или повече процента от заболяванията имат важен психичен компонент. Когато заявяваме, че някой е в психосоматично състояние, не отричаме, че този човек е болен. Просто твърдим, че има и някаква емоционална причина, поне отчасти. Затова бих казал, че съм голям привърженик на техниките за индивидуално развитие, на индивидуалната терапия или на работата с вътрешното дете. Най-доброто нещо, което може да се направи, е да се отстранят подсъзнателните ограничения, които предизвикват тези проблеми. Индивидуалното развитие улеснява значително и нашето духовно развитие. Всъщност индивидуалното развитие и духовното развитие са неотменимо свързани.
Както казах по-рано, нашите защитни механизми не се изключват ей-така, изведнъж, защото ние се занимаваме със същество, което е по-скоро в тяло от светлина, отколкото във физическо тяло. Освен това пренасяме своята недовършена работа от семейството и от сферата на обществените ни задължения върху духовното царство. Пренасяме я върху нашите водачи. Пренасяме я върху Бога. На културно ниво на Запад можем да видим как притежаваме този твърде патриархален образ за Бога, който е причинил такава голяма вреда - както на самите нас, така и на другите култури. Едно от големите предимства на Запада оба¬че е, че достигаме до разбирането за връзката между психическото развитие и духовното развитие. Голяма част, но не всички, източни гуру имат много ниско мнение за терапията и техниките за индивидуално развитие. Възможно е да кажат на своите ученици, че те само разглезват личността и й угаждат, а тя е нещо, което трябва да бъде преодоляно и надраснато. Моето лично убеждение е, че развитието на личността не само е много полезно за духовното развитие, но в един момент то се превръща в необходимост. Когато сме стигнали доста далеч по пътя на духовното развитие, без да работим върху своите дела, се налага да спрем и да достигнем до по-голяма цялостност на личност¬та, преди да продължим с духовното развитие.
Както казах по-рано, нашите защитни механизми не се изключват ей-така, изведнъж, защото ние се занимаваме със същество, което е по-скоро в тяло от светлина, отколкото във физическо тяло. Освен това пренасяме своята недовършена работа от семейството и от сферата на обществените ни задължения върху духовното царство. Пренасяме я върху нашите водачи. Пренасяме я върху Бога. На културно ниво на Запад можем да видим как притежаваме този твърде патриархален образ за Бога, който е причинил такава голяма вреда - както на самите нас, така и на другите култури. Едно от големите предимства на Запада оба¬че е, че достигаме до разбирането за връзката между психическото развитие и духовното развитие. Голяма част, но не всички, източни гуру имат много ниско мнение за терапията и техниките за индивидуално развитие. Възможно е да кажат на своите ученици, че те само разглезват личността и й угаждат, а тя е нещо, което трябва да бъде преодоляно и надраснато. Моето лично убеждение е, че развитието на личността не само е много полезно за духовното развитие, но в един момент то се превръща в необходимост. Когато сме стигнали доста далеч по пътя на духовното развитие, без да работим върху своите дела, се налага да спрем и да достигнем до по-голяма цялостност на личност¬та, преди да продължим с духовното развитие.
